крадà, -èш, мин. св. крàдох, прич. мин. св. деят. крал, несв., прех. 1. Тайно присвоявам нещо чуждо. Той напусна работата си, започна да пие... Най-сетне посегна на чуждото, започна да краде. Йовков. Научил се да краде кокошки от курниците, дини и пъпеши от бостаните, агнета от стадата на овчарите. А. Каралийчев. 2. Диал. Прен. Отвличам тайно мома от родителите ѝ насила или с нейно съгласие, за да се оженя за нея. И по Ганка си изгуби дните и нощите. / Лудо-полудя по нея... / ... / Па захвана да я следи, ..., да се хвали, / че щял, божем, да я краде, или да ги пали. Елин Пелин.
|