|
кръв, кръвтà, мн. къ̀рви, ж. 1. Течност, която циркулира в кръвоносните съдове на човешки или животински организъм и осигурява храненето и обмяната на веществата на всички клетки. От бузата му потече струйка кръв. Вазов. През навалицата виком полетях и се промъкнах, / видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах / остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го. П. П. Славейков. Дружините наши, оплискани с кърви / пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред. Вазов. Преливам кръв. Венозна кръв. || Обр. Скъпо ще изплащате всяка капка българска кръв! Вазов. 2. Обр. Поет. Само ед. Човешки жертви при някаква борба, война и под. Опитахме се да спечелим свободата си с кръв ‒ не успяхме. Вазов. По стените на стоборите от гнили дъски и по сградите се белееха големи надписи от вар „Долу войната“,... „Стига кръв!“ Д. Добревски. || Само ед. Животът на някого, който може да се принесе в жертва. Това бе един от тихите и невзрачни мъже, които останаха на могилата доброволно и можеха да предложат на Партията само кръвта си. Дим. Димов. Подгонил бухалът светулката: „Какъв / е моят грях, та искаш мойта кръв?“ Михайловски. 3. Прен. Само ед. Обикн. в съчет. с прилагателни ‒ род, влака, коляно. Но всички бяха взели за втори жени княгини от царска кръв. Вазов. Аристократ по кръв. 4. Прен. Само ед. В съчет. с качествени прилагателни означава лице, което притежава качеството, изразено с прилагателното. Буйна кръв. Гореща кръв. Студена кръв. □ В кръвта ми е ‒ имам го по рождение, наследено, по природа. Големството ни е в кръвта... и името ни такова. Кой не знае Големановци? Ст. Костов. До последна капка кръв ‒ до последна възможност. Дошла е работата до кръв (диал.) ‒ стигнало се е до сбиване. Изпивам някому кръвта (диал.) ‒ убивам някого. Кръвта вода не става (погов.) ‒ роднинството не се разваля, роднини при нужда си помагат. Кръвта застива в жилите ми ‒ изпитвам силен страх, ужас. Кръвта ми кипи ‒ пълен съм с енергия, с живот. Плът от плътта ми и кръв от кръвта ми ‒ най съществена, извънредно ценна и неотделима част на нещо. Получавам (придобивам) плът и кръв ‒ осъществявам се, реализирам се. Синя кръв (книж.) ‒ за означаване на лице от владетелски произход. Смуча (пия) някому кръвта ‒ измъчвам някого, експлоатирам някого, живея като паразит на нечий гръб. Сърцето ми се облива с кръв (кръв капе от сърцето ми) ‒ изпитвам дълбока скръб, мъка.
|