Речник

край¹, крàят, крàя, мн. крàища и (остар.) крàйове, крàя (сл. ч.), м. 1. Точка, граница, предел, където свършва нещо. Една жена бавно повдигаше края на престилката си и бършеше сълзите, избликнали изведнъж. Д. Добревски. Краищата на крилата ѝ бяха с тъмни и изящни сиви шарки. Елин Пелин. Месецът позлати краищата на разкъсаните облаци. Вазов. Големи късове лед плуваха вече по тъмната река, помръзнала по края. Вазов. Огнянов каза лека нощ на другарите си и се упъти из улицата, която извеждаше на края на града. Вазов. По синките четири стени в стаята били направени дървени полици с шарени крайове. Каравелов. Македонски... хвана дъската за единия край. Вазов. Еньо излезе с коня от другия край на гората и тръгна за града през ниви и ливади. Елин Пелин. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви. Елин Пелин. 2. Само ед. Прен. Последна, заключителна част на действие, проява и пр.; завършване, завършък. Противоп. начало. Не щеше ми се да се разделя с бабичката, още не чул края на нейната приказка. Влайков. Тогава цялата редица от вагони-цистерни щеше да се подпали..., а това означаваше края на сражението и на цялата акция изобщо. Дим. Димов. Той беше душа, пораснала с покорност на съдбата..., изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край. Елин Пелин. Обичаш ли ме ти ‒ ревнувай и страдай: / Мисли, че любовта тъй често има край. К. Христов. 3. Само ед. Последен, пределен период на нещо във времето. Противоп. начало. Есента наближаваше своя край. Йовков. Павел не дочака края на отпуската си, а замина. Елин Пелин. Краят на деня. Краят на месеца. Краят на годината. 4. Само ед. Прен. Смърт. И погребахме го. Бедният Горан!... Какви тъжни мисли ни навяваше печалният край на обичния другар. Ал. Константинов. □ В края на краищата ‒ най-сетне, най-после. Завивам си края (разг.) ‒ отивам където си искам, без да се съобразявам с другите. Къде ще му излезе краят? (разг., неодобр.) ‒ за нещо, за което не се знае как ще завърши, но за което се предполага, че може да завърши зле. На край време (разг.) ‒ в последния миг. На края ‒ най-после. Не му се вижда краят (разг.) ‒ не се знае кога ще завърши нещо. Обръщам дебелия край (разг.) ‒ вземам най-строги мерки. От край време (разг.) ‒ от много отдавна. Той всякога и пред всички, от край време, криеше, че има пари. Елин Пелин. Пускам (отпускам) му края (разг.) ‒ а) Преставам да върша добре работата си, да изпълнявам задълженията си или прекалено много да се тревожа за нещо. Пусни му края, бе Дядка! Какъв си се умърлушил такъв... Пий ‒ това ще ти остане! Елин Пелин. б) Тръгвам по лош път; провалям се. Едвам свързвам (връзвам) двата края (разг.) ‒ едвам успявам да преживея. Слагам (турям) край на нещо ‒ прекратявам нещо. Слагам (турям) край на живота си ‒ самоубивам се.

край², крàят, крàя, мн. крàища, м. Област, покрайнина, местност. Всички от нашия край я тачеха, всички жени до нея се допитваха. Влайков. От далечни страни, от всички краища на Балканския полуостров идели богомолци да се поклонят на мощите. Вазов. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли... да търсят работа в далечна Тракия. Елин Пелин. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани, / и пеят тъй, както през сълзи се пей. Яворов. || Само ед. Родно място, родина, отечество. Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите, балкани, гори, сипеи, скали...! Обичам те, мой мили краю! Каравелов. Горчива скръб сърца ни трови. / Прощавай, роден край! Яворов. Бащин край.

край³ предл. 1. За означаване, че някой или нещо се намира по протежение на, отстрани до определено място. Тънка първа слана сребреше покривите и буренака край пътя. Елин Пелин. Къщата им беше край реката. Влайков. Жената стоеше край тях, спретната като самата ѝ къща, и трепереше. Стражари за пръв път идваха в дома им. Ст. Даскалов. || Близо до нещо; при, до, около. Вечерта, седнали край тлеещия огън, Лукан ми разправяше дълги приказки за бедни момци. Елин Пелин. 2. За означаване, че някой или нещо се движи отстрани на нещо, по протежение на нещо; покрай, близо до. Той говореше, а тя вървеше край него. Елин Пелин. Речицата, що протичаше край мегдана,... имаше брегове, гъсто засадени с върби. Вазов. 3. Разг. За означаване, че нещо се извършва, става успоредно, едновременно с друго; наред с, едновременно с, заедно с. Но съседите прескачаха ниските плетища и стоборчета и край работата намираха по малко време да чуят нещо от устата на Игната по кризата, по политиката. Караславов. Все ратай, ратай, заробил съм се у хората. И ти щеше край мен да страдаш повече от мен. Елин Пелин.