крѝвнат, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от кривна. 2. Като прил. ‒ за шапка: накривен на една страна. А Бенковски, с гола сабля в ръката вървеше отстрана... С подсукани мустаки, с кривнат калпак и с ат, който от него повече се гордееше и чупеше. З. Стоянов.
|