|
кръ̀шен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. За тяло, снага ‒ гъвкав, строен, подвижен. Свилен опна по-близо Милена и сви крепко мъжка ръка през кръшната ѝ снага. Елин Пелин. Месечко смей се над тях и снаги / кръшни облива с позлата. П. П. Славейков. Кръшен стан. || За хоро, игра ‒ който се извива, огъва, лъкатуши. Мудно от страна цигулка / пробуча и кръшно сви, / в миг чевръст и кръшен танец / като вихър се изви. П. П. Славейков. И като викнат с крехките си гласове едни скокливи песни, па като залюлеят онова кръшно хорце ‒ не може да им се наслуша и нагледа човек! Влайков. || За глас, говор, смях и др. ‒ ясен, звучен. Деца, завиждам. ви, завиждам, от сърце / на ваший кръшен смях и весело лице. Вазов. Райка... бе запяла безгрижно една кръшна и весела песен. Влайков.
|