|
крàен, крàйна, крàйно, мн. крàйни, прил. 1. Който се намира на края на нещо. Преди да влязат в крайните улици, от градините припукаха няколко пушки срещу тях. К. Петканов. На близо само през гората се белееха крайните къщи на някакво село. Йовков. Слушаше ги Людмила, седнала на крайната скамейка в дъното. А. Гуляшки. Крайни квартали. 2. Окончателен, последен. Треската беше изтощила детето до краен предел. Дим. Димов. Краен резултат. Краен срок. 3. Който е във възможния най-голям размер; най-голям. Неговите оплаквания ме туриха в крайно недоумение. Влайков. Крайна нищета. Крайна нужда. || Неумерен, прекален. Краен консерватор. Крайна постъпка. □ В краен случай ‒ като последна възможност. Крайни мерки ‒ най строги, най-сурови мерки. Крайно време е ‒ настъпил е срокът, в който нещо непременно трябва да стане.
|