крàйно нареч. За означаване на много голяма степен на проявяването на някакво качество или действие; твърде много, извънредно. Трябва да носят камъни от двайсет километра при крайно лоши пътища. Караславов. О, крайно ме интересува това, което говорихте. Вазов.
|