|
крàйност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Краен, последен предел в нещо. Изчерпаните му до крайност физически и нравствени сили се подадоха на неотразимата нужда на съня. Вазов. || Прекомерна проява в нещо; крайна постъпка. А при голяма възбуда, готов е да иде и до крайност. Влайков. Той обеща, и нямаше да отстъпи даже пред едно спречкване с Волски, даже кой знае пред какви крайности! Вазов. Върша крайности. Довеждам до крайност. Отивам до крайност. 2. Противоположност. Крайностите понякога се сближават. Вазов. Изпада от една крайност в друга. □ Изпадам в крайност ‒ а) Изпадам в много раздразнено състояние; разгневявам се силно. б) Поддържам крайни, неумерени възгледи, становища. Прибягвам до крайност ‒ прибягвам до извънредни мерки.
|