|
крак, кракъ̀т, кракà, мн. кракà, крàка (сл. ч.), м. 1. Всеки един от двата долни крайника у човек. Най-после стана... и излезна из вратата, като стъпаше на пръстите на краката си. Вазов. Краката му отмаляха и той седна край пътя ди си почине. Елин Пелин. Започнаха да бягат, но краката им се подкосяваха и те само лъкатушеха на едно място. Йовков. Простирай краката си според чергата си. Погов. || Всеки един от крайниците на животно. Непознатият идеше отдалеко, защото неговото добиче беше потънало в пяна и куцаше с десния си заден крак. Ст. Загорчинов. Обули кучето с пресни цървули, то се забравило, че си изяло краката. Погов. Видяла жабата, че коват бивола, и тя вдигнала крак. Погов. 2. Долна, опорна част на мебел. Вратата бе залостена от масата, която, обърната нагоре с краката, с другия си край опираше в срещната стена. Елин Пелин. Столче с три крака. □ Вдигам на крак ‒ потиквам към бързо действие, мобилизирам за работа, за борба. Вдигам на крака (разг.) ‒ излекувам. Всяка коза на свой крак виси (разг.) ‒ всеки отговаря за себе си, за своите дела. Вървя в крак с някого ‒ а) Вървя с еднаква стъпка с някого; марширувам. б) Съобразявам се с някого. Вървя в крак с времето си ‒ не изоставам от новото в живота. Губя почва под краката си ‒ губя сигурността си. Единият му крак е в гроба (с единия крак е в гроба) (разг.) ‒ близо е до смърт. Едно за крака, друго за глава (разг.) ‒ за много работи, започнати едновременно, но незавършени и оставени в безпорядък. Затънал съм с двата крака (разг.) ‒ намирам се в безизходно положение. Идвам някому на крака (разг.) ‒ лично отивам при някого, за да изразя уважението си. Избивам (унищожавам) до крак ‒ избивам (унищожавам) всичко. Измираме до крак ‒ измираме всички. Патроните липсват, но волите траят, / щикът се пречупва ‒ гърдите остаят / и сладката радост до крак да измрат / пред цяла вселена на тоз славен рът. Вазов. Марширувам, вървя в крак ‒ марширувам в такт. На лъжата краката са къси (погов.) ‒ рано или късно лъжата се открива. На крак (разг.) ‒ прав, като не седя или не лежа. Крея Гергана на крака / нещо ма до три месеца. П. Р. Славейков. Еньо се отби в кръчмата..., хапна малко на крака... и излезе бързо. Елин Пелин. На крак стоя (съм) (разг.) ‒ готов съм да действам. Петричани са на крак от два дена и чакат войводата с нетърпение. З. Стоянов. Не подвивам (подгъвам) крак (разг.) ‒ не се спирам, за да си почина. Плюя си на краката (петите) (разг.) ‒ бързо побягвам, избягвам. Повличам крак (разг.) ‒ слагам начало на нещо, което започва да се повтаря и от други. Стъпвам на краката си ‒ а) Ставам годен да изкарвам сам прехраната си. б) Съвземам се след материална загуба или след тежко заболяване. Турям някому крак (разг.) ‒ спъвам някого. Ял кокоши крак (разг.) ‒ за лице, което не може да пази тайна.
|