крàсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Диал. Хубав, красив, прекрасен. Ела ме, майко, прегърни / и в красно чело целуни, / красно с две думи заветни: / свобода и смърт юнашка. Ботев. Попейте ми, красни македонски деви, / попейте ми ваште невинни припеви. Вазов. □ Красният пол (остар.) ‒ жените.
|