красѝв, -а, -о, прил. 1. Който доставя естетическа наслада с външния си вид, с правилното си очертание, съчетанието на тоновете си. Военният лекар беше висок, рус и красив мъж със светли очи. Дим. Димов. Сред долината има буйна и красива китка от стройни брези. Елин Пелин. Всички тия движения... бяха всякога отмерени, плавни, красиви и силни. Йовков. Красива жена. 2. Прен. За постъпка, проява и пр. ‒ който предизвиква одобрение, възхищение. Красива постъпка. Красива душа. Красива смърт. Красива любов.
|