крàска ж. (рус.). 1. Остар. Багрилно вещество; боя. Насред потона..., вапсан със сини и червени краски, блещеше прилепено голямо околчесто огледало. Вазов. 2. Остар. Цвят, багра. Слънцето играе по краските на пъстрата черга. 3. Само мн. Прен. Тон, колорит на речта, изразни средства. С най-черни краски той рисуваше гробните произволи. Влайков.
|