красноречѝв, -а, -о, прил. 1. Който притежава красноречие. Тълпата... със зяпнали уста слушаше пламенните думи на красноречивия оратор. Вазов. 2. Прен. Много ясен, изразителен. Красноречив пример. Красноречив поглед. Красноречиво признание.