|
красотà ж. 1. Съвкупност от качества, които доставят естетическа наслада с външния си вид или вътрешното си съдържание. И Гроздан играеше хубаво, малко по-въздържано и по-тежко от Монката, но затуй пък мъжествена сила и красота имаше в цялата му фигура. Йовков. Пред него веднага се откри с всичката светлина и спокойна красота полето. Елин Пелин. Някаква сила, енергия, духовна красота вееше от възбудената му физиономия. Вазов. 2. Само мн. Красиви места в природата. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как твоите картини меняват се омайно! / При всеки поглед нови ‒ по-нови красоти: / тук весели долини, там планини гиганти. Вазов. Природни красоти.
|