|
крàста ж. 1. Само ед. Заразна кожна болест у човека и животните, придружена със силен сърбеж; шуга. Scabies. Краставата коза трябва да се изгони от стадото, защото нейната краста твърде лесно може да премине и на другите кози. Каравелов. В отряда имаше няколко души, по които се бе появила краста. Дим. Димов. 2. Прен. Разг. Руг. Назоваване на човек или животно. Недей дочаква а зори, / върви ори, ори, ори! / ... / Дий! / Дий, воле, дий, / ... / дий, краста, дий! Яворов. Аз тоя краста ще ида да го викам на дуел! Вазов. 3. Само ед. Прен. Разг. Неодобр. Страст, навик. „Дали не го е заяла пак крастата му?“... Давид искаше да каже, дали не беше дошло времето на дяда Васила да се напие. Йовков. Тяхната краста беше политиката. Елин Пелин.
|