крàстав, -а, -о, прил. 1. Който е болен от краста. Крастав кон. Краставо куче. 2. Прен. Руг. Нищожен, низък, долен. Не щем вече ние тоя крастав султан да ни заповядва. Вазов. □ Краставите магарета през девет баира се подушват (погов.) ‒ за лица с еднакви недостатъци, които се събират и поддържат.
|