крàставица ж. 1. Зеленчук от семейството на тиквите, с продълговати месести плодове. Cucumis sativus. Всяка вечер цял керван от каруци, натоварени с чушки, домати, зелки, краставици..., потегляше към гората. А. Каралийчев. 2. Само мн. Като междум. Разг. Пренебр. За израз на възмущение, презрение, недоверие. Началник! Краставици! Той знае само да закача селянките. Ал. Константинов. □ Кому продаваш тия краставици (разг.) ‒ не се опитвай да ме заблудиш.
|