кратỳна ж. 1. Растение от рода на тиквите с кух плод, удължен към опашката. Lagenaria vulgaris. 2. Съд за гребане, направен от плода на това растение. Най-първо извади една голяма кратуна с вино. Ст. Загорчинов. 3. Укор. Глава на човек. Аз съм тъй слисан, като че ме е стоварил някой с бухалката по кратуната ‒ отговори отчаяно бай Михал. Ал. Константинов. Какво ще бъде? ‒ недоумява кратуна проста. Яворов.
|