крàтък, -тка, -тко, мн. -тки, прил. 1. Който е с малка дължина, къс. Противоп. дълъг. После стана и по най-краткия път излезе вън от село. Йовков. 2. Който трае малко време; непродължителен. Светкавиците хвърляха кратки синкави блясъци. Йовков. Откъм манастира се зачу кратък звън на камбана. Ст. Загорчинов. Кратък срок. Кратък разговор. Кратък живот. 3. Сбит, съкратен. Противоп. обширен. Думите му бяха и прости и кратки, / пълни с опованье и надежди сладки. Вазов. Предметът, по който изпитваха, беше българска история, кратката. Вазов. □ Кратък член (грам.) ‒ граматически член -а или -я на съществителните или прилагателните от мъжки род ед. ч., напр. човека, учителя.
|