крàча, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Вървя, движа се с отмерени или едри крачки. Часовоят, който пазеше с пушка на рамо пред входа на общината, равномерно крачеше по плочите. Ив. Хаджимарчев. Из младите оризища, които започваха от долния край на тресавището, крачеха важно и съсредоточено щъркели. Караславов.
|