крèмък, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. Вид много твърд камък, от който при удар се получават искри. Дайте огън! Зачаткаха кремъци и заизпускаха искри под огнивата. Вазов. По полето лежаха редове кръстци..., очаквайки да бъдат откарани на гумното и да пращят под кремъците на диканите. Вазов.
|