|
крèпост1, -ттà, мн. -и, ж. 1. Система от постоянни отбранителни съоръжения около населено място. Одрин се смяташе за непревзимаема крепост. Най-лесно крепостите се превземат извътре. Погов. Непристъпна крепост. || Обр. Опора. Крепост на мира. 2. Укрепена постройка, укрепление. Слънцето се тулеше вече зад самата крепост и по кулите и по бойниците то гореше като просната златна връв. Ст. Загорчинов. □ Летяща крепост (воен.) ‒ вид тежък бомбардировъчен самолет.
крèпост2, -ттà, мн. няма, ж. (рус.). Остар. Книж. Крепкост, морална сила, мощ. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / ... / на робите слепи в робската страна, / и носи съзнанье, крепост, светлина. Вазов. Дай му крепост, сила в тия дни усилни, / дай му вяра твърда, дух бодър му дай. Вазов.
|