крèпостен1, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от крепост1. Крепостен зид. Крепостна стража. Крепостни оръдия.
крèпостен2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с крепостното право; закрепостен. Крепостен строй. Крепостни селяни. Крепостна зависимост. Крепостна земя. □ Крепостно право (юрид.) ‒ право на феодала да разполага със свободата на личността, труда и имуществото на принадлежните му селяни. Крепостен акт (юрид.) ‒ документ, който удостоверява правото на собственост върху недвижим имот; нотариален акт.
|