крепя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. Задържам се, подпирам се да не падна или да не загубя равновесие. Те едвам се крепят по ронливата стръмнина. Вазов. На предишното място стоеше сега само Косан и едвам се крепеше на изплашения си кон. Йовков. Шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо. Елин Пелин. 2. Държа се, подпирам се, опирам се на нещо. Той се крепи на пушката. Л. Стоянов. Разказва как по-рано искали да му забият на новата къща желязна кука и да вържат на нея тела от един трамваен стълб, за да се крепи. Вазов. 3. Разг. За болен или стар човек ‒ имам още сили, не съм съвсем отпаднал, държа се. Добре, че старата още се крепи. Йовков.
|