крèхък, -хка, -хко, мн. -хки, прил. 1. Обикн. за младо растение, трева, листа и др. ‒ който лесно се кърши или къса. Воловете хрупат крехката тревица около водата. Влайков. Над черните дебели дънери се зеленееха млади и крехки, току-що развили се листа. Йовков. Изведнъж Момчил изтегли дългия си тежък меч... и удари в крехката млада лоза. Ст. Загорчинов. Крехки коренчета. || За месо ‒ който лесно се яде, който не е жилав. Крехко бутче. || Който лесно се чупи; чуплив. Крехко стъкло. Крехък метал. 2. Прен. Нежен, слаб. Болестта действаше бързо и съкрушително въз крехкия организъм на Лалка. Вазов. Крехко създание. Крехка душа. □ Крехка възраст (младост) ‒ ранна възраст (младост).
|