кречетàло, мн. -а, ср. 1. Дъсчица или лопатка, която се удря във воденичен камък и друса коша, за да пада житото в гърлото на камъка. Водениците продължават да мелят, камъните се въртят и кречеталата тракат оглушително. Л. Стоянов. 2. Прен. Пренебр. Човек, който приказва много и безсмислено.
|