крещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. крещя̀л, -а, -о, мн. крещèли, несв., непрех. 1. Издавам крясък. Децата тичаха и крещяха наоколо. Йовков. В двора два красиви пауна се перчат срещу слънцето и весело крещят. Елин Пелин. Баба каза, че, щом крещи кукумявка над къщи, някой умирал. Дора Габе. 2. Говоря с много висок глас, поради силно вълнение или чувство; викам. Опълченците крещят: „Ура! Смърт или свобода!“ Вазов. Аз не ща после да каже светът: чичо Марин пусна даскала Бойчо... да стане зян! ‒ крещеше сърдито дядо Марин. Вазов.
|