|
крив, -а, -о, прил. 1. Който не е по права линия, който е с извивки. Противоп. прав. Селото още спеше, когато той мина по кривите улички и излезе на края. Елин Пелин. Крива пътека. Крива линия. || Който е с дъгообразна форма, закривен. С ръка на кривия си меч... Индже минава между двете живи стени на кърджалиите. Йовков. Кривата му черкезка сабя беше между коленете му. Йовков. 2. Наклонен на една страна; изкривен. През няколко хармана стърчеше крив купен, сякаш нарочно се бе навел да гледа стройните Пендеви купени. К. Петканов. Крив комин. Крива круша. Крива стена. 3. Който е несиметричен, неправилен. Крива чиния. 4. Който има вина за нещо; виновен. Все аз крив, все на мен се търси сметка. Йовков. Че аз ли ти съм крив, бе Драгне? Защо ми се сърдиш? В. Друмев. И ето те се впрягат, / напъват се, напрягат... / А пустите кола не мръдват пак... / Кой крив, кой прав ‒ не знам. / Товарът и до нине там. П. Р. Славейков. Ако сполучи, сам се хвали; ако сбърка, хората му криви. Погов. 5. Разг. За сметка, пресмятане, предвиждане ‒ неверен, неправилен, погрешен. Мъчно ми е, че изиграх на времето бати, че оставих децата му да гладуват. ‒ Когато се помина бати, аз показах крива сметка. Изкарах го борчлия. Йовков. Сметката, направена в Херкулесбад, че средствата ми ще стигнат до Лом, излезе крива: трябваха ми още осем флоринта. Вазов. 6. Като същ. ж. крива (мат.) ‒ всяка неправа линия. □ Има криви дърва (разг.) ‒ има недостатъци. Ех имаше и той криви дърва, но поне беше чист пред съвестта си, че никога не бе излъгал, не бе ограбил. Л. Стоянов. Криво гърло (разг.) ‒ дихателно гърло. На крив път съм ‒ действам, постъпвам погрешно. Стоварвам кривите дърва върху някого (разг.) ‒ прехвърлям вината върху някого. Тръгнал съм по крив път ‒ водя нередовен, неморален живот.
|