кривàк, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. Дебела тояга обикн. със закривен край; сопа. Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. Пасе ги вакъл овчар и, подпрян на дрянов кривак, свири. К. Петканов.