крѝввам, -аш, несв.; крѝвна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. крѝвнат, св., непрех. 1. Отклонявам се от пътя като изведнъж променям посоката на движението си; завивам, закривявам. Кривна от пътя, за да влезе в познатия му двор направо през нивите. Хар. Русев. Разгърнахме плана и се упътихме из улиците с чантата; кривнахме наляво, надясно, догдето съвсем забъркахме пътя. Ал. Константинов. Когато вратата се отвори, непознатият кривна зад ъгъла и се скри. Хар. Русев. 2. Прех. За шапка ‒ отмествам настрана; накривявам. Де бре, Димо! ‒ Кривна Димо / къдра капа над окото, / че излезе, че отиде / горе-долу на хорото. К. Христов.
|