кривулѝча, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Криволича. Долу под брега кривуличи малката рекичка. Влайков. Пред него кривуличеше широкият път. Дим. Талев. Малката каруца бавно се клатушкаше из дълбоката и рядка кал, затъваше, излизаше, кривуличеше. Елин Пелин.
|