кривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх. несв., прех. 1. Извивам или накланям на една или друга страна. Султана излезе. Сватите останаха сами, започнаха да се пулят една в друга, да кривят вратове. Дим, Талев. Криви си краката, като ходи. 2. Променям посоката, като завивам, извивам на една или друга страна. Пред мене шумеше реката в зеления си дърволяк... Тя криви, извива, кърши се капризно в полите на Витоша. Вазов. 3. Непрех. Куцам, накуцвам. Наистина, че дядо Мано... му правил крака..., но пак останал сакат, та сега криви. Мих. Георгиев. 4. Остар. Виня, обвинявам. Поне сега не можеш мене да кривиш. Вазов. кривя се страд. Къде се кривят железата за постройката? □ Кривя си душата (устата) (разг.) ‒ лъжа умишлено. Дето има хляб за нас, ще има и за него. А що да си кривим душата: работа и хляб има за всички. Дим. Талев.
|