кривя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. Извивам се, изкривявам се на една или друга страна. Когато върви, коленете му се прегъват и цялото му тяло се криви и полюлява ту на една, ту на друга страна. Йовков. Еньо стоеше зад тезгяха съвсем пиян... и говореше нещо, но езикът му се преплиташе и устата му се кривяха така грозно, че нищо не му се разбираше. Елин Пелин. || Кърша се, кълча се. Тя се кривеше пред него, смееше се и показваше преднамерено зъбите си. Г. Райчев. 2. Правя гримаси. И тъй като Гърбавото се кривеше и юдеше насреща ѝ, отчаяна, тя притихна. Йовков.
|