крѝза ж. (гр.). 1. Рязка промяна, разстройство в обикновеното състояние на нещо. Душевна криза. 2. Мед. Решителен момент в хода на болест, от който зависи изходът ѝ. || Внезапен, силен пристъп на болест. Бъбречна криза. Сърдечна криза. Нервна криза. 3. Иконом. Икономическо сътресение, предизвикано от периодическо свръхпроизводство на стоки, което разстройва стопанския живот и причинява безработица. 4. Разг. Остра нужда от нещо; недостиг. Жилищна криза. Финансова криза. □ Кабинетна криза (остар.) ‒ изострено вътрешно-политическо положение, което води до смяна на кабинета, правителството.
|