крилàт, -а, -о, прил. 1. За птица ‒ който има крила. Орелът кат крилат, / все теглел на високо. П. Р. Славейков. Разнасяха се миризми от пържена риба, от печено месо ‒ на зайци, сърни и крилат дивеч. Вазов. Силният кон, който беше усетил нещастието, бягаше като крилат, нозете му къртеха калната земя. А. Каралийчев. Крилат змей. || Обр. Който е въодушевен, вдъхновен. С мечти и блянове крилата / душата ми изпълни ти. Вазов. Светът на поета е велик, безпределен; за крилатата му мисъл няма граници. Вазов. 2. Прен. Който отминава бързо. Времето е злато, / времето ѝ пари, / но е и крилато, / ако мож го спри. П. Р. Славейков. И нека отлети живот крилат. К. Христов.
|