|
крилò, мн. -à и -è, ср. 1. Орган за летене у птици и у някои насекоми. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Елин Пелин. Най-сетне соколът престана да се вие и като че заплува във въздуха без да помръдва криле. Ст. Загорчинов. Доде са на славея крилата, защо му е кафез. Погов. || Обр. Но чувстваше, че гори, трепере, че го обхваща това вдъхновение, което ще го понесе на крилата си, щом заговори. Йовков. И ето скръб крила над мен привежда ‒ / ти мойто сетно щасте разруши. Дебелянов. 2. Прен. Закрила, покровителство. Ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода. Ботев. 3. Авиац. Площ на самолет, на която той се носи. 4. Перка на вятърна мелница. Стана тихо, защото мелницата беше спряла и крилата ѝ вече не скърцаха. Йовков. 5. Подвижна част от врата, прозорец и др., с която тя се отваря и затваря. Но ето ни у дома, каза Цонка, като стъпи на прага на една грубо издялана вратня с две широки крила. Вазов. Стела свали шарените черджета от прозорците и отвори крилата. Ем. Коралов. 6. Отделна странична част от голяма сграда. Болницата се белееше отпреде им с двете си крила, с монументална порта. Вазов. 7. Течение, групировка в политическа партия или организация. 8. Воен. Остар. Фланг. Тогава турците се възвиха, за да нападнат дясното крило на батальона. Вазов. □ Отрязвам крилата на някого ‒ отнемам някому надеждата за някакви възможности. Пораснаха ми крила ‒ повиши ми се самочувствието.
|