крилцè, мн. - à, ср. Умал. от крило (в 1 знач.). Буболечката се спря и... отвори червената си черупчица, под нея се показаха меки крилца ‒ и хвръкна. Йовков. Из въздуха хвърчаха мушички и крилцата им блещеха срещу слънцето като златни. Елин Пелин. Високо над нас птиченце трепка с крилцата си и весело чурулика. Влайков. Ако не крилце, барем перце. Погов.
|