кристàл м. (гр.). 1. Минер. Твърдо, неорганично тяло, което има естествена форма на симетричен многостенник. Вътре в скалата има пещера, стените на която са осеяни с милиони кристали. Ал. Константинов. Планински кристал. Кристали на кварца. 2. Вид скъпо стъкло. || Само мн. Съдове от такова стъкло. Дворцовите слуги готвеха трапезата, слагаха кристали, сребърни съдове. Вазов. 3. Прен. Символ на прозрачност, чистота. Любовта ни е чист, непомътен кристал. Дебелянов. В кристала на водите му (на Рейн) се оглеждат гори, лозя, градини, замъци и катедрали. Йовков.
|