|
крѝтика ж. (гр.). 1. Само ед. Обсъждане, анализиране на нещо, за да се прецени. Науката не може да се развива без борба на мненията и без свобода на критиката. Подлагам на критика. || Разг. Посочване на слабости, недостатъци, грешки; неблагоприятна оценка. Бяга от критика. Не обича критика. 2. Само ед. Дял от литературата, който разглежда, тълкува и преценява художествени произведения. Художествена критика. Музикални критика. 3. Само ед. Разг. Съвкупност от преценки на художествени или научни произведения. Критиката се отзова ласкаво за романа. 4. Статия, в която се анализира и преценява художествено произведение. В „Летописи“ Величков пишеше и критики и книжовни оценки. Вазов. □ Не издържа критика ‒ няма никакви положителни качества. Не търпи критика (стои под всякаква критика) ‒ не отговаря дори на най-ниските изисквания.
|