|
критѝчен1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася с критика към действителността, който е способен за критика. Трябва да бъдеш еднакво критичен към всички, а не само към другарите си. Вежинов. Критичен ум. 2. Който съдържа, изразява критика. Критичен поглед. 3. С който се прави критика на нещо, основан на критика. Критични бележки. Критична студия. □ Критично издание ‒ научно издание с бележки и пояснения.
критѝчен2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Извънредно труден, опасен, съдбоносен. Критичен момент. Критично положение. 2. Спец. При който се извършва рязка промяна, прелом. Критична температура. Критична точка на втечняване на газовете.
|