крѝя, крѝеш, мин. св. крѝх, пов. накл. крѝй, прич. мин. страд. крѝт, несв., прех. 1. Поставям, държа нещо на такова място, та да не се намери или види от другите. Аз никога не съм влазял в зимника и не съм можел да зная, че майка ми си крие парите в дувара. Каравелов. Той никак не пожела да узнае какво шиеше тя, какво плетеше, какво криеше в сандъците. Дим. Талев. Крийте оръжието. || Укривам. В тази килия съм крил и Левски. Вазов. 2. Затулвам, закривам нещо от погледа на другите. Само криеше лицето си в ръце, трепереше и мълчеше. Елин Пелин. Жетварките са близо, но китка дървета ги крият от дружината. Йовков. 3. Пазя, държа в тайна нещо, не казвам, не издавам. Той всякога и пред всички от край време криеше, че има пари. Елин Пелин. Ти криеш нещо от мене, Милкано? Да не се е случило нещо? Р. Стоянов. Недоволството, което сегиз-тогиз неволно се зараждаше в душата ѝ, тя криеше и потуляше нейде надълбоко. Влайков. 4. Прен. Имам в себе си нещо, което на пръв поглед не се забелязва, проявява; тая. Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателска душа. Вазов. Ох, любов, любов! Колко радости носиш ти, колко мъки криеш ти! Вазов. Животът крие страшни изненади за хората. Вазов. Крия опасност. крия се страд.
|