крѝя се, крѝеш се, мин. св. крѝх се, несв., непрех. 1. Стоя или отивам на скрито място. Младежът се приближи съвсем до навалицата, като се криеше старателно зад дърветата. Ст. Загорчинов. Всичко беше направено мълчаливо, защото Вълко предполагаше, че глутницата се крие наблизо. Ем. Станев. 2. Само 3 л. Скрит съм, затулен съм зад нещо, не се виждам. Улиците зеят... между два реда криви, голи и неприветливи стени, зад които се крият къщите, построени въобще навътре в дворовете. Величков. И човешката вълна го отнасяше все назад, все назад към голите рътове, зад които се крие Клисура. Вазов. 3. Прен. Само 3 л. Не се проявявам на пръв поглед; тая се. Той говореше сериозно и спокойно, но под това спокойствие се криеше и едно глухо раздразнение. Влайков. На неговото чисто, безкористно увлечение тя отговори с хладката безсърдечна сметка на обикновена практична жена. Не се ли криеше друго зад тоя отговор? Йовков. || Намирам се скрит някъде; съдържам се. Какъв урок се крий / в тая басня... сам го намери! Михайловски.
|