|
кроснò, мн. -à, ср. Част от тъкачен стан ‒ дебело валчесто дърво, на което се навиват нишките или изтъканото платно. Мама все още стои приведена и свита над кросното в стана. Влайков. В равния и набит двор на дядо Костадина снахите му изнесоха дебело кросно, забиха два кола в земята, окачиха на края на нишките корито, развиха преждата, изопнаха я. К. Петканов. □ Изтъках си платното, ритам ти кросното (послов.) ‒ показвам се неблагодарен, след като са ми сторили услуга.
|