крòтост, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от кротък. Стрина Венковица не можеше да се нарадва на неговата кротост и послушност и на неговия не според годините му разум. Влайков. Лицето му излъчваше кротост и спокойствие. Ст. Загорчинов.