кротỳвам, -аш, несв., непрех. Стоя кротко, мирно; мирувам. Антоновица шеташе насам-натам, въртеше пръст да кротуват децата като има чужди човек в къщи. Кр. Григоров. || Прен. Разг. Не предприемам нищо, не действам. Ще хвана балкана, отговори той... ‒ А ние с мама? ‒ Ще кротувате. Не вярвам да ви закачат. Дим. Димов.
|