|
крòтък, -тка, -тко, мн. -тки, прил. 1. Който не вдига шум, не буйства; мирен, тих, послушен. Добра жена беше тя, хрисима и кротка. Ст. Загорчинов. Имахме си ние един кон... Тате казваше, че бил възрастен колкото него. Може би затова беше и толкова кротък. Не препуска силно, не хвърля къч. Кр. Григоров. Кротките овци идеха смирено при нея, гледаха я спокойно, дълго. Елин Пелин. Кротко детенце. Кротък като агне. 2. Спокоен, благ, добродушен. Лазар беше доволен, беше щастлив сред тия добри, кротки люде, които го обичаха. Дим. Талев. Ти можеш да разсърдиш и най-кроткия човек. Каравелов. 3. Който изразява спокойствие, благост, добродушие. Кроткото лице на стареца се изясни. Вазов. Той ме гледа уплашено с кротките си очи на светия. Л. Стоянов.
|