кроя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Режа плат, кожа и др. на парчета с определена форма, от които се изработват дрехи, обувки и др. Терзията беше намерен и доведен. С разтреперани ръце той раздипля алено сукно, размерва, крои. Йовков. Младите крояха опинци хайдушки, / продаваха всичко, купуваха пушки. Вазов. Виж му ума, па му крой калпака. Погов. Дваж мери, веднъж крой. Погов. 2. Прен. Замислям нещо лошо. Никой не знае какво мисли Индже, какво той крои. Йовков. Тогава той се увличаше в размишления и кроеше грозен план. Елин Пелин. || Пресмятам. Мислихме с жената, кроихме, па решихме да намина към теб. Караславов. кроя се страд. □ Кроя кюляф някому (разг.) ‒ замислям срещу някого нещо недобро.
|