крỳша ж. 1. Овощно дърво, което ражда сладки жълти или зеленикави плодове със заоблена конусовидна форма. Pirus communis. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша. Елин Пелин. 2. Плод от такова дърво. От час на час те се спущаха на рояк да грабнат някоя узряла позлатена круша. Вазов. Крушата не пада далеч от корена си. Послов. На зла круша зъл прът. Послов. □ Обирай си крушите (разг., презр.) ‒ махай се, върви си. Ако си дошъл да ни изпитваш, по-добре се махай още сега... Хайде, обирай си крушите и друг път да не съм те виждал при нас. М. Марчевски.
|