крушèние, мн. -я, ср. (рус.). Книж. Остар. Пълно унищожение; катастрофа, гибел. Той преживяваше сам всичките тревоги, страдания, горчиви разочарования и срама за подлите проявления в народа, които сподирват крушението на всяка революция. Вазов.