|
крỳшка1 ж. Умал. от круша. Ето там, до крушката в нивите. Йовков. До шосето стои самотно дърво: това е дива круша, виждам зелените ѝ, още дребни крушки. Л. Стоянов. □ Има си крушка опашка (послов.) ‒ има основание да се говори за нещо.
крỳшка2 ж. Уред за електрическо осветление; електрическа лампа. Три големи матови глобуса и много матови крушки по стените разливаха мека, изобилни светлина. Караславов. Над главите висеше и електрическа крушка с мъждива светлина. Д. Добревски.
|